Написано от Регина Койчева, Анисава Милтенова

¹ Да надникнеш в страховитата чаша на смъртта, която на всеки смъртен му предстои да изпие, е покъртително изживяване, дало началото на незабравими произведения на философията, богословието, литературата и изкуството. Размисълът за смъртта, за изкуплението и за съдбата на душите в отвъдния свят е в основата на християнската философия според св. Василий Велики. Тази концептуална наситеност, съчетана със силен емоционален заряд, превръща старобългарските погребални творби в привлекателен изследователски обект.

Погребалните текстове се появяват в средновековната славянска книжнина още в нейния най-ранен период - през IX в. Те следват образците на византийската литература, жанровите й модели и структурни принципи, но могат да се набележат паралели и с латински паметници. Славянските песнопения за опело са известни по значително по-късни преписи (от XIII в. нататък), които обаче са съхранили езикови черти, характеризиращи т.нар. класически старобългарски корпус. В това отношение тези текстове представляват важно свидетелство за състоянието на най-стария славянски писмен език.

По една или друга причина (която някои изследователи свързват и с обяснимата боязън на човека от смъртта ²) средновековните погребални чинопоследования все още остават само частично проучени както във византологията, така и в славистиката. В систематичния си преглед на научната литература върху гръцкото опело Е. Велковска констатира, че изследванията върху този тип паметници са сравнително малко ³. Сред византолозите, посветили трудове на това проблемно поле, са редица видни учени - А. А. Дмитриевски, Η. Ф. Красноселцев, A. Jacob, Μ. Arco Magri, V. Bruni, В. Botte, Μ. Arranz, J. Duncan, G. Dagron, Th. Detorakis и J. Mossay, Ph. Rouillard, E. Велковска, S. Parenti, R. F. Taft и др. ⁴ Темата за смъртта и погребението във Византия особено се актуализира с появата на специализирания сборник от статии „Byzantine Eschatology: Views on Death and the Last Things, 8th to 15th Centuries", отпечатан в 55 том на Dumbarton Oaks Papers (2001).

По-слабо проучени са славянските средновековни погребални текстове, централно място сред които заема химнографията. Освен преводните творби, които поради трудността за идентифициране на източниците по-малко се изследват, старобългарското опело обхваща и немалко оригинални (не-преводни) песнопения, различни по жанр, някои от които са публикувани през 80-те години на XX в. от В. М. Загребин (азбучни стихири) ⁵ и от П. Пенкова (азбучни стихири и канон на шести глас) ⁶. През последните години А. А. Турилов обнародва статия за други новооткрити славянски погребални песнопения (блажени, прощални стихири и осмогласен цикъл стихири) ⁷, изследвани и от Е. Мирчева според преписа им в Зайковския требник ⁸. С изредените няколко имена кръгът на славистите, публикували трудове върху старобългарската химнография за опело, почти се изчерпва.

Идеята за съставянето на настоящия сборник възникна по време на XVIII интердисциплинарен колегиум по стара българска литература и култура (състоял се на 19 и 20 ноември 2009), посветен на паметта на акад. Петър Динеков и на 75-годишнината от рождението на Стефан Кожухаров и организиран от Секцията по старобългарска литература в Института за литература при БАН. На колегиума бяха изнесени доклади за древните оплаквателни текстове и славянския требник от проф. прот. Николай Шиваров, проф. Донка Петканова, проф. Климентина Иванова, проф. Пиринка Пенкова, доц. Елка Мирчева, доц. Мария Йовчева и гл.ас. Регина Койчева. Впоследствие бяха отправени покани към български и чуждестранни медиевисти, които се включиха в настоящия сборник с най-новите си проучвания. Сред тези изследователи са видни учени, разработвали детайлно темата в своето творчество: проф. Стефан Смядовски, проф. Елена Велковска, проф. Стефано Паренти, свещ. Михаил Желтов и доц. Роман Кривко. Принос към проблема за свещеността на азбуките представлява статията на проф. Иоанис Тарнанидис, както и публикацията на доц. Илиас Евангелу - към въпроса за разпространението на неосаваит-ския устав през XIV в.

При съставянето на сборника сме се ръководили от стремежа да бъдат показани различни страни от същността и функционирането на текстовете, да се откроят типични похвати (например акростихът), а също така да бъде уплътнен културният контекст на християнското схващане за смъртта и погребението. Авторите са продължили и задълбочили свои предишни изследвания, обогатявайки проблемното поле с нови извори и, не на последно място - с идентификация на византийските образци. Сборникът отразява и трудностите на разработваната проблематика. От една страна, преписите на старобългарските заупокойни песнопения са фра-гментарни и затова изграждането на хипотези е единствената възможност, която остава пред филолога при реконструирането на първоначалния състав на славянското опело. Така се обясняват различните, понякога дори противоположни схващания на авторите по едни и същи въпроси. Освен това новостта на проблематиката е причина за известно разноезичие в терминологията. От друга страна, сблъсъкът на мнения и очертаването на критични зони е най-мощният стимул за нови изследвания.

Предложените статии в първите два дяла на сборника са подбрани с оглед на поставянето на славянските погребални творби в няколко ключови контекста: 1) общо на темата за смъртта и траура в славянските книжовни и фолклорни извори; 2) на континуитета на юдео-християнската и най-ве-че византийската оплаквателна литературна традиция; 3) на най-близките до опелото чинопоследования, като чина при излизането на душата от тялото и панихидата; 4) на требника като тип църковна книга, в рамките на която се поместват погребалните текстове. Последният дял от сборника внася по-голямо разнообразие в схващането за обема и спецификата на старата славянска книжовност и поставя въпросите за азбуката и за устава като основни структуроопределящи фактори в писмената традиция.

Интердисциплинарният характер на сборника, в който си дават среща славистиката, латинистиката, византологията, хебраистиката и шумерологията, както и присъствието (в третия дял) на статии, посветени на проблеми, допълващи основната тема на книгата, целят да заявят желания широк обхват от изследователски насоки на поредицата „Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina", чийто първи том е настоящият сборник.

Посвещаваме тази книга на Стефан Кожухаров, който откри и включи в историята на литературата едни от най-забележителните произведения на старобългарската химнография.

Надяваме се сборникът да бъде полезен не само на специалистите в областта на хуманитарното познание, но и на широк кръг читатели, които се интересуват от древността и от непреходните образци на писаното слово.

Бележки

1. Началото на тропар I, песен II от старобългарския погребален канон на шести глас.[горе]

2. Velkovska, Е. „Funeral Rites according to the Byzantine Liturgical Sources". // Dumbarton Oaks Papers, 55,2001,21.[горе]

3. Пак там.[горе]

4. Точна и изчерпателна библиография по въпроса може да се намери у Velkovska, Е. „Funeral Rites according to the Byzantine Liturgical Sources". // Dumbarton Oaks Papers, 55, 2001,21-51.[горе]

5. Загребин, В. М. „Заупокойные стихиры АЗЬБУКОВНЕ в сербском требнике XIII века". // Археографски прилози, 3, 1981, 65-91.[горе]

6. Пенкова П., „Новооткрит акростих в Погребалния чин на Зайковския требник, XIV в." // Език и литература, 1986, 3, 35—43.[горе]

7. Турилов, А. А. „К определению объема творческого наследия учеников Кирилла и Мефодия в составе славянского Требника (Предварительные наблюдения над южнославянской рукописной и старопечатной традицией)." // In: Slavica mediaevalia in memoriam Francisci Venceslai Mares. Hrsg. von Reinhart J. (Schriften uber Sprachen und Texte, 8). Wien, 2006, 107-123. [горе]

8. Мирчева, Е. „Фрагменти от най-древния старобългарски Чин погребение (Зайковски требник от първата половина на XIV век)". //В: Известия на Научен център „ Свети Дазий Доростолски" [Силистра], към Русенски университет „Ангел Кънчев". Т. 2. В памет на проф. д-р Славчо Иванов (1939 - 2006). Силистра, RITT bg, 2007, 109-120.[горе]