Πрез пролетта на 1915 година в София се създава Полско пресбюро по печата, орган на полулегалния N. К. N. (Върховен Народен Комитет) в Краков, което има за задача да се превърне не само в информационно-журналистически, но и в културно-политически център, активно осведомяващ българската общественост: политиците, интелектуалците, учените и творците, а така също действащите обществени радетели за свободите и правата на българите, на другите балкански православни народи и на останалите славяни от централно-европейската част на континента, какво се случва с поляците и с тяхната борба за национално освобождение и обединение на разкъсаната им родина.

Начело на новосформираното бюро, което е брънка от цяла поредица такива бюра в Европа, застава млад журналист и многообещаващ учен-филолог, самообразовал се социолог и социално-политически анализатор. Това е тридесет и четири годишният Тадеуш Станислав Грабовски, искрено отдаден на каузата на Полша, несломим ентусиаст в отчайващо трудната битка за освобождението на поляците и тяхната историческа среща върху изконните полски земи, където и да са се разпилели по света след почти 150-годишното робство и отсъствие на Полското кралство върху картата на Европа, в резултат на подялбата на могъщата в миналото и значима за европейската история и култура полска държава, разделена между Русия, Прусия и Австро-Унгария.

Повратната за България 1915 година е време, в което нито Грабовски все още знае достатъчно за българите и за България, нито пък те подозират за съществуването му, но младият поляк не само ще положи началото на бъдещите дипломатически отношения между двете държави, непомрачавани в продължение на почти век от политически разпри или междусъседски раздори, но и нещо повече: личността на начеващият интелектуалец, учен-филолог, журналист и политически анализатор по съвместителство ще се впише трайно в историята на двете славянски държави. Той ще остави след себе си дела и авторски книги, ще бележи времето от 1915 до 1925 година (с прекъсвания, както ще проличи от неговото CV) с ярки послания и изумяващ обем от извършена работа: историческа, политико-журналистическа и славистична, макар по основното си образование Т. Грабовски да е романист. Личността на този пратеник на Върховния Народен Комитет в Краков е личност на лидер и обединител в името на значима кауза, неуморен радетел и ренесансов по нагласата си просветител на българите в името на свободата им, на демократическите ценности и справедливостта: срещу имперските домогвания на Русия с цел да запази статуквото в Европа, като задържи по-голямата част от полските земи в своята безпросветна и асимилативна империя. Грабовски иска да разкрие пред самите българи, че на практика новоосвободената им държава е окупирана от руския генералитет, предвидливо „забравен" на българска територия и под формата на славянофилство и русофилство, активно действа да превърне българските политици и българската държавна политика в марионетна и антибългарска.

Посвещаваме този очерк на Тадеуш Ст. Грабовски (1881— 1975) с една основна задача: да се запълни будещата недоумение празнота в историята на българската полонистика, в обществознанието, дипломацията и журналистиката относно значимата му фигура. Материалите, които полските речници и енциклопедии предлагат за учения, на практика слабо включват десетгодишния период от живота му, като се започне от споменатата 1915г., когато той пристига в София с цел да организира Полско пресбюро и да го превърне в своеобразно полско външно министерство и в модел за национално-патриотична дейност. Пресбюрото е действена институция, колкото и скромна да е била по численост, чрез която в България бързо и успешно навлиза информация за Полша. А това става независимо от трагичното положение на самата българска държава, преживяваща национални катастрофи, обществен срив и емоционален потрес от загубите, вследствие на войните: Междусъюзническа, Сръбскобългарска и Първата световна, които отнемат вече принадлежали ни територии, както и надеждата за присъединяването на изконни български области на север, запад и юг.

Както ще проличи от данните в тази справка, престоите на Т. Ст. Грабовски в България обхващат периода от 1915 до 1917 включително, а през следващите години има прекъсвания, но те завършват с много важна част от 1925 г., когато ученият става пълномощен министър на вече официално съществуващата държава Полша и неин пръв дипломатически представител у нас от най-висок ранг. Макар че вторият престой е за по-малко от година, тъй като изключително способният професор и дипломат, владеещ няколко езика, получава ново назначение, този престой оказва значително влияние както върху полско-българските отношения, така и върху развитието на културните и научните контакти. Грабовски оставя тук приятели и колеги, които се превръщат във водещи имена в своите области в новоосвободена България и които са готови да работят в името на двата славянски народа, за тяхното свободно бъдеще и демократично развитие в една „нелека" Европа, доминирана от Руското влияние от Изток и Австро-Германското от Запад.

Нашето напълно понятно желание е сега, когато за пръв път се публикува Българската анкета по полския въпрос на български език, да представим тези така важни и пренебрегнати или недооценени епизоди от живота и дейността на Тадеуш Грабовски, защото те са не само значими със своята историческа стойност, но са и особено поучителни за съвременните политици, които трудно могат да се съизмерват с личности като него, а и с големите български общественици и учени от онова време, поразяващи ни до ден днешен с мащабите и резултатите на дейността си в почти невъзможната тогавашна българска действителност: себеотрицателни и всеотдайни, за разлика от сегашните - белязани от меркантилност, алчност, корумпираност и провинциално аматьорство, валидно за по-голямата част от тях.

Тадеуш Грабовски е роден на 29 октомври 1881 г., преди 130 години, син е на участника от въстанието през 1863 г. Антони Грабовски и неговата съпруга Алина от рода Погожелски. Най-напред учи в Лвов и Краков, а след това следва полонистика и романистика в Ягелонския университет в Краков (1891-1895). Неколкократно е стипендиант на Ecole des Hautes Etudes в Париж, известно време учителства като преподавател по полски и по чужди езици, след което пише докторска работа за Михал Грабовски по история на литературата и през 1901 г. се хабилитира в Ягелонския университет. От 1909 г. постъпва като извънреден професор в същия университет, пътува много из Европа с научна цел, поема ръководството и лекциите на различни катедри, както в Ягелонския университет, така и в Познан, редактира редица списания с общ и литературен характер.

От 1919 г. е редовен професор в Ягелонския университет и ръководи катедрата по История на полската литература в Познанския университет. Посвещава четири години (1919-1923) на работа в същия университет. Тук именно се натъкваме на значително информационно прекъсване за годините 1924— 1925, когато Грабовски идва за втори път в София на официална дипломатическа работа като посланик на Република Полша. Да се върнем на първото прекъсване в сведенията за Тадеуш Грабовски, което обхваща периода от 1915 до 1917 г., когато организира Полското бюро по печата в София и провежда активна журналистико-политическа дейност, включително и Анкетата по полския въпрос - едно изследване, което обхваща 32 анкетирани лица. Това са първите хора в държавата, начело с министър-председателя Васил Радославов и почти всичките му министри, както и водещи университетски и академични професори, журналисти, поети, писатели, общественици. Анкетата на бъдещият проф. Грабовски е осъществена и издадена по най-съвременните изисквания на социологическото анкетиране, анализирането на резултатите и огласяването им. Не е тайна, че практическата социология, т.е. анкетирането, както и основите на социологическите проучвания, са дело на полската наука от началото на XX век, но също така можем да се уверим, че Грабовски е изпълнил блестящо не само тогавашните, но и сегашните изисквания за задълбочено и всестранно социологическо проучване, като е предложил за всяко едно от анкетираните лица представителна биобиблиографска справка с изчерпателна документална част и добре построена характеристика, която разкрива анкетираната личност всестранно, като при това не са пропуснати нито мястото и значението на съответната личност в обществения, политическия и професионалния живот у нас, нито контактите и значението им за полско-българските отношения със съответните приноси. Макар и да са съвсем малка част, на онези анкетирани, които нямат приноси или съзнателно са възпрепятствали процесите на искреното полско-българско сътрудничество и подкрепа, Тадеуш Грабовски не спестява точните думи и категоричните оценки. Особено силноукорителни са думите му, свързани с лицата, които са се поставили в услуга на руския царизъм и неговата окупаторска и ретроградна политика спрямо останалия славянски свят, Полша, а и България.

Ще проследим хронологията от „българската биография" на проф. Грабовски, като се позоваваме на списание Полско-български преглед (1915-1916; 1917-1934), едно неповторено по мащабите и продължителността си издание на Полско-българското дружество в София, инициатор на което е отново Тадеуш Грабовски заедно със славистичния елит на българската университетска и академична мисъл. Както се изразява авторът на статията Първият пълномощен министър у нас д-р Фаденхехти. „Д-р Грабовски има щастието и заслужената чест не само да бъде първият пълномощен министър и извънреден пратеник на Полската република в България, но той бе изобщо първият официален представител на нововъзкръсналата за свободен държавен живот Полша пред българското правителство по време на световната война (...) Нему се падна честта пръв да завърже официални, мирни политически сношения с разгромена и унизена България: новата Полска република бе първата държава измежду държавите, с които България сключи Ньойския договор и то почти 11 месеца преди официалното подписване на този договор, която влезе в мирни, нормални междудържавни отношения с изолирана и окупирана тогава от съглашателските войски България. И прав беше държавният глава да каже: „старо, традиционно приятелство свързва от векове нашите два народа и нищо не е помрачило досега техните отношения".

Тези сведения са оцветени емоционално и нравствено, но се налага да кажем, че при Т. Ст. Грабовски нищо не е обичайно, спокойно или традиционно. Той е пионер, първопроходец във вече почти стогодишните ни дипломатически отношения, ако приемем датата 2 януари 1919 г. за начало на официалните взаимоотношения на двете освободени славянски държави, и това начало се пада именно на ренесансова личност като Грабовски. За приноса на Т. Ст. Грабовски в обществено-политическия, дипломатическия и в научния аспект вероятно трябва да се направи отделно проучване и анализ, но както е задължително за едно професионално CV, необходимо е да посочим публикациите му както в Полша, така и у нас. Поради изключителния обем на историко-литературното му творчество ще отбележим само респектиращата цифра от 50 научни публикации (книги и други по-големи опуси), допълнително значителен брой статии и студии по проблеми на полската, романските и други европейски и славянски литератури. Грабовски издава два тома „История на полската литература" (Historia literatury polskiej od pocz^tkow do dni dzisiejszych 1000-1930), т. 1-2, Краков, 1936, а като специалист по френска литература има публикувани изследвания за Виктор Юго, Дени Дидро, Александър Дюма-син, Оноре дьо Балзак и др.