Художникът като критик. Подстъпи към идеологията на българския модернизъм

Откъс...

Посветените вероятно веднага ще дешифрират горния наслов като реверанс към един от бащите на модернистката естетика, към автора на бележитото есе „Критикът като художник" Оскар Уайлд. В случая обаче това заглавие има и други, по-конкретни импликации: става дума за самосъзнанието на българските модернисти, отразено в критико-теоретич-ните им текстове. Обект на настоящия обзор е идеологията на българския модернизъм - преди всичко на литературния му вариант, макар че той е трудно отделим от художествения модернизъм като цяло. И тъй като модернистката идеология (и у нас, и в Европа) е манифестирана предимно от художници на словото и значително по-малко от профилирани критици, избраният наслов се оказва адекватен и в този аспект. Не на последно място това заглавие съдържа намек и за една по-обща тенденция в езиковите иновации на българските модернисти - сближаване на критическия с художествения дискурс, свързано с възгледа за критиката като изкуство, а не толкова като научно-аналитична дейност.

Настоящият обзор е опит да се прочете българският модернизъм през критико-теоретичните му текстове в пресечното поле между неговата ав-торефлексия и автореференция и една съвременна, дистанцирана визия. Целта е да бъдат набелязани основните постановки в идеологията на българския модернизъм без претенция за изчерпателност, но с подчертани акценти върху националната му специфика. Като споделям възгледа на Фредрик Джеймисън за наличието на множество (а не на един!) модернизми, за „несинхронната динамика на разните закъснели или преждевременни модернизми", за „тяхната гонитба", която създава „една мултивремева и мултилинейна картина на конструирането на идеологията на модернизма", същевременно държа да подчертая, че модернизмът (както впрочем са го схващали и самите му представители) и като ПРОЦЕС, и като ПЕРИОД в литературното ни развитие е един от най-отворените, най-диалогичните, най-антихерметичните по отношение на междулитературните и междукултурните взаимодействия. Българският модернизъм определено не би могъл да намери своята идентичност извън съотнасянето си спрямо френския, немско-австрийския и руския модернизъм, както и извън съпоставката с вече утвърдени в теорията на модернизма общи типологични белези.

Прочитът на критико-теоретичните текстове на българските модернисти ни изправя пред редица интересни въпроси. Например:

Самоосъзнават ли се като модернисти българските модернисти; като какви се самоопределят те; или (другояче казано) не причисляваме ли към българския модернизъм автори, които не са имали самосъзнанието на модернисти, не е ли днешната ни представа за българския модернизъм един по-късен идеологически конструкт, в който се опитваме да вместим и явления, които се съпротивляват на нашата схематизация?

1. Доколко критико-теоретичните текстове на българските модернисти са автентични и доколко са компилативно-рецептивни?
2. Синхронна или асинхронна е появата на модернистичните критико-теоретични манифести спрямо модернистичните артефакти, предхождат ли ги, или ги следхождат, чертаят ли пътища, или затвърждават вече постигнатото?
3. Кои са основните идеологеми (теми, мотиви, ключови понятия, митове и автомитове), които съпричастяват българския модернизъм към общото русло на европейския модернизъм, и тези, които го отграничават от него?
4. Кои модернистки течения доминират като идеология в българската литература/изкуство и какви периоди очертават критико-теоретичните манифести в телоса на българския модернизъм?
5. Как българските модернисти мислят спецификата на българския модернизъм? Техните възгледи за отношението родно - чуждо.
6. Каква ценностна скала на изкуствата и на литературните жанрове конструират модернистките критико-теоретични текстове?
7. Какви тенденции на сближаване - разграничаване между изкуствата и другите културни сфери се забелязват в талвега на българския модернизъм?
8. Какви са представите за твореца и за публиката, както и за взаимоотношенията помежду им в българския модернизъм?
9. Какви са представите за езика и за неговите възможности/граници в теорията на българския модернизъм?
10. Какви са възгледите на българските модернисти за стила и за литературните жанрове?
11. Каква е ролята на периодичните издания и на формиралите се около тях кръгове в развитието на българския модернизъм?

Ясно е, че изчерпателният отговор на тези и на други, свързани с тях, въпроси предполага поне един дисертационен труд. В настоящата студия някои от тях ще бъдат по-подробно разгледани, а други само мимоходом засегнати.