Материалите са представени в по-голямата си част де визу - с библиографско описание според действащите стандарти съобразно систематиката. Следва се стандартната йерархия на източниците, а именно: Книги; Енциклопедии, речници, библиографии; Сборници; Поредици, списания, вестници. Обособяват се и подраздели: Учебници и учебни пособия; Интервюта; Рецензии за научни изследвания; Съставител, редактор, коментар.
При представянето на конкретните описания информацията е подредена по азбучен ред на фамилните имена на авторите (в общ ред на кирилица и латиница) или по първата дума на заглавието. Със звездичка пред поредния номер се отбелязват публикации, които са издирени по библиографски път или по сведения от автора, но не са прегледани де визу поради пропуски и закъснения в депозирането им в големите библиотеки. При систематичното подреждане, когато в текста се разглежда по-сложна проблематика, се дава преобладаващата. В случаите, когато материалът се публикува в няколко източника, се описва под първата публикация, а в забележка се посочват източниците и на останалите, вкл. на електронен носител. Имената на изследователите от Института са подчертани навсякъде, където не са редна дума (съставител, редактор, автор на предговори, както и в редколегии на научни сборници). Изданията, излезли от печат по-късно и невключени в предишния брой на Бюлетина, фигурират с годината на издаването си и с настоящата година в прави скоби, а при по-късно депозиране - със действителната година и 2010 в прави скоби. В показалеца се обединяват отделните дейности на конкретния автор, с което се дава представа за цялостната му изява през годината.
От съставителите


Димитър Димов представя живота като произведение на изкуството, създава от текстовете си различни естетически светове - картинна галерия , библиотека, музей. Творецът естет синтезира изкуствата музика, живопис
Маргиналното и литературата, една безспорно актуална тематика, предложена от самите млади учени, ще се дискутира тук в лекции и доклади върху българската и чуждата литература от древния и модерния период.
Една от най-типичните черти на Вапцаровата поезия е впечатлението, че думите носят нещо от първичността на достоверен речеви акт. При цялата си смислова отвореност, условност и многозначност, присъщи на художествена творба



