Литература и изкуство Мирогледно - естетически контексти

Литература и изкуство Мирогледно - естетически контексти
Автор: Димитър Аврамов/Dimitar Avramov
Раздел: Литературна критика
Издателство: Боян Пенев
ISBN: 9789548712717
първо издание, 2011 год.
меки корици, 644 стр.
Цена: 23,00 лв
Поръчай

СЪДЪРЖАНИЕ

Диалог, наситен с мъдрост, смелост и просветление.

I

Стил - декоративизъм - национален дух. Българското изкуство на границата между две епохи.

От фолклорна песенност към сецесионен психологизъм.

Лириката на Трифон Кунев в контекста на своето време.

Кирил Христов.

Поет и съвременност. Из патологията на нашите критически нрави.

Движението „Родно изкуство" - естетика и перспективи.

Бунтът на експресионизма. Мирогледни и стилистични паралели.

Подранилият модернист - Урбанистичната естетика на Чавдар Мутафов.

Атанас Далчев. Мирогледно-естетически аспекти.

Светогледът като екзистенциална необходимост - Атанас Далчев.

„Завръщане към естетиката" или бягство от нея?

Парадокси на изкуствознанието (& литературознанието).

II.

Коя култура да спасяваме?

Минало и етична памет.

Изкуство или пропаганда в бронз и камък?

Голямото надлъгване, наречено „Априлска линия".

Литература.

Диалог, наситен с мъдрост, смелост и просветление.

Преди няколко години по случай годишнина на проф. Димитър Аврамов и в негова чест излезе юбилейният сборник „Разум и възвишеност". В предговора си към сборника, опитвайки се да дадат една кратка, но и точна характеристика на личността и делото на Аврамов, съставителите казваха: „И нему се падна да живее в едно неразумно, даже трагично време. Но и в годините на най-страшната стагнация той съумя да защити духовните насоки на живота, който е зареден със смисъл, доколкото е пронизан от разум и възвишеност. В прекрасните си изследвания за естетиката на модерното изкуство, за Бодлер, за творчеството на Майстора, за това, което е темата на книгата му „Летопис на едно драматично десетилетие", във всичко, излязло изпод перото му на художествен и литературен изследовател, има разум и възвишеност. И тук става дума за един разум с европейски мащаби, култивиран от напрегнатия и траен контакт с плодовете на европейската и световната култура. За разум, усвоил мъчните уроци на критическия хуманизъм и традицията, на съзидателността и новаторството, които са в основата на свободата и духа.

Убедени сме, че истиността на тези думи се потвърждава и от поместеното в настоящата книга. Тя включва значителна част от съдържанието на „Диалог между две изкуства" (1993 г.), текстове, печатани в периодиката, други, които досега не са били публикувани, както и предговори към отделни книги. Така тази книга актуализира представата за Димитър Аврамов като блестящ изследовател на литературата и изкуството, като учен с удивително инвентивно мислене, който, каквото и да напишеше, правеше го заради своя непрестанен диалог с човека и културата, с миналото и настоящето. И го правеше заради Истината, толкова време преследвана и унизявана у нас. В своя предговор към „Диалог между две изкуства" Аврамов ни споделя: „Както читателят ще види, цялата тази проблематика, мотиви и решения в съответните студии на нашия труд са проектирани върху разнообразна историческа материя, всяка тема възпроизвежда минали събития и герои. Онова обаче, което той едва ли ще забележи, е, че историческата материя е подчинена на цели, обусловени от настоящето и насочени към него. Възпроизвеждайки и интерпретирайки аспекти от миналото, аз съм се опитвал да отговоря на апели на съвременността, тъй както съм ги разбирал, и дори, ако е възможно, да съдействам за промени в господстващата културна ориентация".

Напомняме за тези думи, защото те са ключ към четенето и на книгата, която сме съставили. В диалог с най-същностните проблеми на литературата и изкуството, словото на Димитър Аврамов е същевременно настоятелен апел за радикална преоценка на ценностите, решително отхвърляне на лъжата и догмите, властвали в социалните, моралните и духовните ориентации на тоталитарната епоха. Пример за това са и текстовете му, посветени на идейната и естетическа несъстоятелност на паметниците от времето на диктатурата, както и, отбелязваме го специално, изключителната заради своето съдържание и въздейственост студия „Коя култура да спасяваме?".

Редно е да напомним, че за много от авторите и проблемите в тази книга Аврамов писа още в едно време, когато те бяха отричани или подценявани, че това, което е написал за Кирил Христов и Чавдар Мутафов например, за Трифон Кунев и Атанас Далчев, за движението „Родно изкуство" и за „Бунтът на експресионизма" е навярно най-доброто в критическата ни литература.

Поместеното в книгата ще ни срещне отново с мисълта и чувствата, с огромната ерудиция, с духа на един от най-просветлените българи, на когото винаги ще сме дълбоко признателни. Работили сме върху тази книга с мисълта, че тя е стъпка към едно бъдещо многотомно издание на трудовете на проф. Димитър Аврамов.

От съставителите