Критическото наследство на българския модернизъм. Том І

Критическото наследство на българския модернизъм. Том І
Автор: Сборник
Раздел: Литературна критика, Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: БАН институт за литература, Боян Пенев
ISBN: 9789548712514
първо издание, 2009 год.
меки корици, 478 стр.
Цена: 15,00 лв
Поръчай

СЪДЪРЖАНИЕ

Критическата парадигма на българския модернизъм / 7

1.

БИТКАТА НА МОДЕРНОТО:

ИЗКУСТВОТО И РЕАЛНОСТТА

Пенчо Славейков. Душата на художника ("Мисъл", 1899) / 13

Д-р Кръстю Кръстев. Живот за нравствен идеал ("Мисъл", 1902) /19

Д-р Кръстю Кръстев. За тенденцията и тенденциозната литература ("Мисъл",

1903) /29

Пенчо Славейков. Блянове на модерен поет ("Мисъл", 1903) / 63

Пенчо Славейков. Предговор [към "Стихотворения" от П. К. Яворов] (1904) / 74

Пенчо Славейков. Българската поезия ("Мисъл", 1906) / 78

Д-р Кръстьо Кръстев. Вместо предговор ("Млади и стари", 1907) / 112

Иван Ст. Андрейчин. Из нов път (Литературен манифест) ("Из нов път",

1907) / 122

Иван Ст. Андрейчин. Декадентство и символизъм ("Из нов път", 1907) / 132

Иван Радославов. По повод Тургенева ("Наш живот", 1912) / 147

Гео Милев. Модерната поезия (бележки и идеи) ("Звено", 1914) / 153

Гео Милев. Против реализма ("Слънце", 1919) / 165

Сирак Скитник. Старо и ново изкуство ("Везни", 1920) / 171

Гео Милев. Небето ("Везни", 1920) / 173

Людмил Стоянов. Две основни течения в българската литература ("Везни",

1920) / 176

Чавдар Мутафов. Зеленият кон ("Везни", 1920) /185

Гео Милев. Към абонатите ("Везни", 1921) / 187

Гео Милев. Възвание към българския писател ("Везни", 1921) / 188

Сирак Скитник. Художникът и видимостта ("Златорог" 1922) / 191

Иван Радославов. Предговор [към антологията "Млада България"] (1922) /199

Кирил Кръстев. Неблагодарност. Манифест ("Лебед", 1922) / 201

Кирил Кръстев. Витрините ("Creschendo", 1922) / 203

Иван Грозев. Новото изкуство ("Хиперион", 1922) / 205

Людмил Стоянов. Пътеводна звезда. За нео-романтизма ("Хиперион", 1923) / 223

Гео Милев. Българският писател ("Възход", 1923) / 226

Макс Мецгер. Изкуство - индивидуалност - индивидуализъм ("Пламък",

1924) / 229

Жорж Папазов. Стремежите на новото изкуство ("Златорог", 1924) / 234

Иван Радославов. Българският символизъм (Основи - същност - изгледи)

("Хиперион", 1925) / 238

Атанас Далчев. Поезия и действителност ("Изток", 1927) / 260

Иван Радославов. Творчество и живот ("Хиперион", 1928) / 263

Александър Обретенов. Изкуство и действителност ("Хиперион", 1931) / 271

Сирак Скитник. Изкуство и улицата ("Златорог", 1937) / 277


2.

ФИЛОСОФСКИТЕ ОСНОВАНИЯ

НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ


Пенчо Славейков. Фридрих Нитче. Литературна бележка ("Мисъл", 1903) / 283

Димо Кьорчев. Един популяризатор на Ницше ("Наш живот", 1906) / 285

Димо Кьорчев. Тъгите ни ("Южни цветове", 1907) / 304

Пенчо Славейков. Заратустра ("Златорог", 1920) / 336

Д-р Спиридон Казанджиев. Българските преводи на "Тъй рече Заратустра"

("Златорог", 1920) / 358

Емануил Попдимитров. Бергсон. Философия на интуицията ("Хиперион",

1922) / 377

Д-р Янко Янев. Иреалността на изкуството ("Хиперион", 1924) / 390

Атанас Илиев. Изкуството ("Стрелец", 1927) / 398

Д-р Янко Янев. Безумието ("Стрелец", 1927) / 401

Любомир Русев. Художествена литература и психоанализа ("Листопад",

1933) / 403


БЕЛЕЖКИ / 425


ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 45

Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова - съставители и редактори

Институт за литература - БАН

Издателски център "Боян Пенев", 478 с.

София, 2009

ISBN 978-954-8712-51-4


"Критическото наследство на българския модернизъм" е четиритомно издание, осъществено в рамките на едноименния проект на Института за литература, подпомогнат от Фонд "Научни изследвания" към МОМН. Първите три тома събират манифестните текстове и програмните статии, свързани с философската и естетическата парадигма на модерното изкуство (през погледа на българския творец), както и критическите текстове на най-изявените български модернисти. Опит за анализ на връзките, взаимоотношенията и конфликтите в критическата рецепция на отделните модернистични направления ще бъде направен в четвъртия том, съдържащ съвременни теоретични и литературно-исторически текстове.

Изданието е тематично структурирано, като във всеки отделен раздел материалите са подредени хронологично - за да може да се проследи радвитието на всеки един от аспектите на модерното изкуство, както и да се акцентира върху приемствеността и конфликтните зони, белязали мисленето на отделните модернистични генерации. Потърсена е максималната възможна близост с оригиналите.

СЪДЪРЖАНИЕ


Критическата парадигма на българския модернизъм / 7

1.

БИТКАТА НА МОДЕРНОТО:

ИЗКУСТВОТО И РЕАЛНОСТТА

Пенчо Славейков. Душата на художника ("Мисъл", 1899) / 13

Д-р Кръстю Кръстев. Живот за нравствен идеал ("Мисъл", 1902) / 19

Д-р Кръстю Кръстев. За тенденцията и тенденциозната литература ("Мисъл", 1903) / 29

Пенчо Славейков. Блянове на модерен поет ("Мисъл", 1903) / 63

Пенчо Славейков. Предговор [към "Стихотворения" от П. К. Яворов] (1904) / 74

Пенчо Славейков. Българската поезия ("Мисъл", 1906) / 78

Д-р Кръстьо Кръстев. Вместо предговор ("Млади и стари", 1907) / 112

Иван Ст. Андрейчин. Из нов път (Литературен манифест) ("Из нов път", 1907) / 122

Иван Ст. Андрейчин. Декадентство и символизъм ("Из нов път", 1907) / 132

Иван Радославов. По повод Тургенева ("Наш живот", 1912) / 147

Гео Милев. Модерната поезия (бележки и идеи) ("Звено", 1914) / 153

Гео Милев. Против реализма ("Слънце", 1919) / 165

Сирак Скитник. Старо и ново изкуство ("Везни", 1920) / 171

Гео Милев. Небето ("Везни", 1920) / 173

Людмил Стоянов. Две основни течения в българската литература ("Везни", 1920) / 176

Чавдар Мутафов. Зеленият кон ("Везни", 1920) / 185

Гео Милев. Към абонатите ("Везни", 1921) / 187

Гео Милев. Възвание към българския писател ("Везни", 1921) / 188

Сирак Скитник. Художникът и видимостта ("Златорог" 1922) / 191

Иван Радославов. Предговор [към антологията "Млада България"] (1922) / 199

Кирил Кръстев. Неблагодарност. Манифест ("Лебед", 1922) / 201

Кирил Кръстев. Витрините ("Creschendo", 1922) / 203

Иван Грозев. Новото изкуство ("Хиперион", 1922) / 205

Людмил Стоянов. Пътеводна звезда. За нео-романтизма ("Хиперион", 1923) / 223

Гео Милев. Българският писател ("Възход", 1923) / 226

Макс Мецгер. Изкуство - индивидуалност - индивидуализъм ("Пламък", 1924) / 229

Жорж Папазов. Стремежите на новото изкуство ("Златорог", 1924) / 234

Иван Радославов. Българският символизъм (Основи - същност - изгледи)

("Хиперион", 1925) / 238

Атанас Далчев. Поезия и действителност ("Изток", 1927) / 260

Иван Радославов. Творчество и живот ("Хиперион", 1928) / 263

Александър Обретенов. Изкуство и действителност ("Хиперион", 1931) / 271

Сирак Скитник. Изкуство и улицата ("Златорог", 1937) / 277


2.

ФИЛОСОФСКИТЕ ОСНОВАНИЯ

НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ


Пенчо Славейков. Фридрих Нитче. Литературна бележка ("Мисъл", 1903) / 283

Димо Кьорчев. Един популяризатор на Ницше ("Наш живот", 1906) / 285

Димо Кьорчев. Тъгите ни ("Южни цветове", 1907) / 304

Пенчо Славейков. Заратустра ("Златорог", 1920) / 336

Д-р Спиридон Казанджиев. Българските преводи на "Тъй рече Заратустра" ("Златорог", 1920) / 358

Емануил Попдимитров. Бергсон. Философия на интуицията ("Хиперион", 1922) / 377

Д-р Янко Янев. Иреалността на изкуството ("Хиперион", 1924) / 390

Атанас Илиев. Изкуството ("Стрелец", 1927) / 398

Д-р Янко Янев. Безумието ("Стрелец", 1927) / 401

Любомир Русев. Художествена литература и психоанализа ("Листопад", 1933) / 403


БЕЛЕЖКИ / 425


ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 457