Българската анкета по Полския въпрос (1915-1916)

Българската анкета по Полския въпрос (1915-1916)
Автор: Магда Карабелова
Раздел: България след Освобождението до 1944г.
Издателство: Боян Пенев
ISBN: 9789548712699
първо издание, 2011 год.
меки корици, 400 стр.
Цена: 12,00 лв
Поръчай

Първите десетилетия на XX век са време, белязано с невероятна динамика в българската история: трагична поради войните, еуфорична заради националното обединение, постигнато въпреки явната и тайна съпротива на Великите сили и „матушка" Русия, задъхано бързо в културно-цивилизационно и литературно отношение, невероятно доблестно и сърцато в подкрепата си за поляците, които почти последни „получават обратно" държавните си граници, след повече от век робство, разкъсани между три монархии: Русия, Прусия и Австро-Унгария. Получават ги, но не съвсем, при това бавно и несигурно... Една мощна подкрепа, от макар и малък народ като българския, се оказва знаменателна както за поляците, така и заради националното достойнство и самочувствие на самите българи.

През 2015 година ще честваме стогодишнината на Българската анкета по полския въпрос, инициирана от Софийското бюро по печата към Полския Върховен Народен Комитет (N. ?. N.) в Краков, осъществена през 1915 година и завършена през следващата 1916 година. Анкетираните са тридесет и двама изтъкнати български политици, държавници, университетски професори, писатели и поети, журналисти. Един от директорите на Народната библиотека в София и един професор от Виена - син на големия български писател Михалаки Георгиев - проф. Константин Михалаки Георгиев, изпращат своя отговор след като споразумението по полския въпрос е факт и решаването му е първия етап от събирането на земите, поделени между трите централно-европейски монархии. Вече ги споменахме: Русия, Прусия и Австро-Унгария, които с нежелание, а в случая с Русия и с яростна съпротива „връщат" огромните части от полска територия, населявани от високо културен и многоброен, общо двадесет милионен народ: русифициран, германизиран, избиван и пращан в Сибир или пък бягал да намери спасение в интернационалния Париж за повече от век.