Каталог

„Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX–XXI в.)“

„Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX–XXI в.)“
Съставители: Пламен Антов, Андрей Ташев, Иван Христов Иванов
Издателство: Боян Пенев
ISBN: 978-619-7372-06-9
първо издание, 2017
меки корици
Поръчай

На 27 ноември (понеделник), от 18 ч. в Американския център към Столична библиотека ще се състои премиера на сборника „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX–XXI в.)“, том втори от двутомника „Америките ни“, осъществен в рамките на научния проект „Геопоетика: литература и география“ на Института за литература – БАН. Изданието е реализирано от Издателски център „Боян Пенев“ с финансовата подкрепа на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“.

Сборникът „Америките ни 2. САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX–XXI в.)“ събира главно текстове, представени на интердисциплинарната научна конференция „САЩ като културна метафора на модерността. Феноменът САЩ и българската култура и литература; българо-американски литературни отражения (ХХ–ХХІ век)“, провела се през декември 2014 г. в София като част от подпроекта „Америките ни“ в рамките на проекта „Геопоетика: литература и география“ (направление „Нова и съвременна българска литература“ на Института за литература – БАН), с ръководител проф. Пламен Антов. Томът включва и специално поръчани и написани за него статии, за да покрие възможно най-широк спектър от българо-американските културни отношения през ХХ и в началото на ХХІ в. Изданието е първият по своя мащаб широкоспектърен корпус с изследвания върху българо-американските културни отношения, които търсят взаимните рефлексии между Америка и България както в литературата и литературните преводи като преносители на етнокултурни и идеологически значения, така и в сфери като музиката, киното, театъра, изобразителното изкуство, философията. Томът включва изследвания на преподаватели в елитни университети в България, на специалисти от различни институти на БАН, както и на чуждестранни учени. Образът на Америка е изграден и чрез анкетно изследване, през погледа на най-младото поколение български студенти, учили и работили в САЩ по програмата „Work and travel USA“.

Сборникът „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX–XXI в.)“ е концептуализиран в отговор на нарастващата необходимост от теоретично осмисляне на отношенията между България и САЩ в актуален, но и в исторически план. Тематично са обхванати три големи периода: 1) от началото на века до Втората световна война, когато се състои основно българското усвояване на модерността и масовата култура, в немалка степен и през феномени, идещи от Съединените щати; 2) епохата на социализма и Студената война, в която протичат разнопосочни, отрицателни, но и положителни митологизации (анализирани най-вече във втория дял на сборника), и 3) след 1989 г., период на активен емигрантски интерес, включително и от страна на български писатели и интелектуалци – специфичен период на преоткриване на Америка в едно глобалистко преливане между емигрантско и родно.

В своята конструкция сборникът откроява няколко различни подстъпа към „феномена САЩ“, относително обособени в няколкото дяла, които го съставят.

Първият дял „AMEРИKA – ИДЕИ И МЕТАФОРИ“ разисква идеята за САЩ като специфична „културна метафора“ на Модерността в един по-широк, гео-културен, исторически и политически аспект. Изследвани са базисни черти на американската култура (като философския трансцендентализъм и прагматизма), отношението Америка–Европа, ролята на САЩ в съвременния глобален свят.

Вторият дял „РАКУРСИ НА ПРЕВОДИМОСТТА“ се съсредоточава върху българо-американските отношения в един широк социополитически аспект с акцент върху идеологическата конфронтация в епохата на Студената война – как двете литератури взаимно се четат и превеждат през този сложен период, както в широк идеологически смисъл, така и в буквален. Разгледани са няколко български образи в творби на американски автори, ролята на американската литература и английския език в творчеството на Гео Милев, специален акцент е срещата на Блага Димитрова с Джон Ъпдайк през 1964 г., която има не само литературни, но и сърдечни измерения.

Третият дял „ОБРАЗИ ОТ БЪДЕЩЕТО: МОРАЛНИ ДИЛЕМИ“ се връща към самото начало на българското „откриване“ на Америка още в края на ХІХ в., към класическия пътепис на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ (1894), чрез който България открива самата Модерност и който форматира представата на България за Америка през целия XX век в българската литература (по думите на съставителя Пламен Антов); текстовете разискват образа на САЩ в различни български пътеписи, писма и художествени творби през ХХ век.

Четвъртият дял „СОЦИОКУЛТУРНИ ОТРАЖЕНИЯ“ разглежда взаимните българо-американски и американо-български контакти и отражения през ХХ век в други социокултурни области. За пръв път е представено цялостно делото на Рувим Маркъм за запознаването на американците с България (1920-те), първите ефекти на американската масова култура в България в междувоенния период, навлизането на джаза. Проследена е и реализацията на българските художници, живели и работили в САЩ.

Акцентът в последния Пети дял „ХХІ ВЕК: БЪДЕЩЕТО КАТО НАСТОЯЩЕ“ е върху най-актуалните контакти и взаимни отражения между двете култури от 90-те години на ХХ и началото на ХХІ век. Вниманието на изследователите се фокусира върху това, как образът на САЩ присъства в най-младата българска литература (в белетристиката на Алек Попов и Георги Господинов, в поезията на Илко Димитров и Иван Христов).

Сред авторите на сборника са и Фулбрайт-стипендианти като проф. д.н. Албена Бакрачева (НБУ), както и американски учени и преподаватели в американски университети, американисти от други чуждестранни университети: проф. Уорд Бригс (University of South Carolina, САЩ), проф. Никита Нанков (Indiana University, Блумингтън, САЩ), проф. Биляна Дойчинович (Белградски университет, Сърбия).

Някои от статиите са илюстрирани със снимки, почти всички от които се публикуват за първи път.

Томът и проектът, в рамките на който е осъществен, ще бъдат представени от доц. Елка Трайкова, проф. Михаил Неделчев и доц. Александра Антонова. Гости на събитието ще бъдат официални лица от посолството на САЩ в София и представители на Програма „Фулбрайт“.

Америките ни I: Южна Америка и българската литература, българските следи в Латинска Америка

Америките ни I: Южна Америка и българската литература, българските следи в Латинска Америка
Сборник
Раздел: Литературна критика, литературознание
Издателство: Боян Пенев
ISBN: 9789548712958
първо издание, 2015
меки корици
страници: 383
Поръчай

Изданието е първи по рода си опит да се обхване темата в максимална широта. Неговата амбиция е да се вгледа по-отблизо в проявленията на южноамериканската тема в българската литература през XX век, а и след това, в различни равнища и аспекти на българо-латиноамериканските отношения не само в литературата, но и в ред други области.

От една страна, на дълбинни промити е подложено творчеството на „класиците“ на южноамериканската тема — Борис Шивачев, Матвей Вълев, Светослав Минков, Елисавета Багряна, Тодор Ценков, Александър Карпаров, Иван Аржентински, както и на по-късни автори, докосвали се до нея в различни жанрови парадигми: Васил Попов, Иван Радоев, Любен Христо-форов, Петър Бобев, Ангел Сарафов, та до сложните употреби на ибероамериканската метафорика в най-младата постмодерна българска литература от края на XX и началото на XXI век.

Заедно с това се представят и дискутират нови биографични факти и документи.

На второ място, вниманието е фокусирано върху българската литературна диаспора в страните от Латинска Америка. В научен оборот се въвеждат имена на ред малко познати в родината си автори, като Самуил Стрезов, Стефан Кинчев, Христо Бояджиев, Георги Шпатов, Жорже Косиков, Омар Ценов, Илко Минев и др.

И накрая, не по-маловажно е намерението да се разтвори една по-широка оптика към сфери извън литературата: социология и етнология, пътешествия и географски изследвания, философия, изобразително изкуство...

Автори в изданието са литературоведи, университетски преподаватели, специалисти по българо-латиноамерикански отношения.

The Byzantine Hagiographic and Hymnographic Texts on St Parasceve of Epibatae

The Byzantine Hagiographic and Hymnographic Texts on St Parasceve of Epibatae

Автор: Евелина Минева / Evelina Mineva
Раздел: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология, Православна литература, Извори и документи
Издателство: Боян Пенев
Народност: българска
ISBN: 9786197372045
първо издание, 2017 год.
меки корици, 286 стр.
Цена: 17,00 лв

Поръчай

This monograph sets out to elucidate the initial, Byzantine period in the history of the cult of St Parasceve of Epibatae, which has remained in the shadows foi a range of reasons, through the publication of the critical edition of the saint’s surviving Byzantine Vita (BHG 1420z). A meticulous paleographic, historical, textological and linguistic analysis of this text proves that it can be regarded as Deacon Vasilikos’ “lost” vita, written in the twelfth century during the reign ol Patriarch Nicholas IV Mouzalon and Emperor Manuel I Komnenos. The monograph also seeks to outline the ‘sacred’ geographical network through which the saint’s cult initially spread, and to shed light on the historical and literaiy context as well as the particular features of the Byzantine hagiographic tradition. It arrives at solid and clear conclusions regarding the Vita’s influence on and contribution to the formation and development of the Slavonic literary tradition relating to the saint. The results of the study show that the oldest Slavonic canon is actually based on Deacon Vasilikos’ Vita and not on the preserved Slavonic vitae of the saint, and that from the mid-fourteenth century the Slavonic hagiographic tradition developed independently of the Byzantine one. In addition, the monograph proves that after the transfer of the saint’s relics from Kallikrateia tc different political and cultural centers in the Mediaeval Balkans, St Parasceve of Epibatae was not entirely forgotten in Byzantium, and that her memory was obviously revived in the Greek environment both by the “resurrection” of the Byzantine synaxarion and its enrichment with new stories of Modem Greek origin in the seventeenth century.

Периодика на руската емиграция в България (1920–1943)

Периодика на руската емиграция в България (1920–1943)
Съставители и автори: Радостин Русев, Христо Манолакев, Йордан Люцканов, Радослава Илчева, Галина Петкова.
Енциклопедичен справочник
Издателство: Боян Пенев, 2013 год., меки корици, 764 стр.
ISBN: 9789548712804
Цена: 19,00 лв
Поръчай

С възрожденски дух и модерен поглед

С възрожденски дух и модерен поглед
Сборник в чест на чл.-кор. проф. Милена Цанева
Съставители: Людмила Хр. Малинова, Свилен Каролев, Маринели Димитрова, Кристина Йорданова
Издателство: Боян Пенев, първо издание, 2012 год., меки корици, 504 стр.
ISBN: 9789543225590
Цена: 22,00 лв
Поръчай