Юбилеен сборник с нови изследвания по случай 120 години от рождението му. Димчо Дебелянов, Атанас Далчев и новата българска поезия...
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови - техния сборник "Български народни песни".
Как да мислим за доброто и злото днес? Аз лично не вярвам в божествената доброта, нито в изконната лошота на дявола, който се бил вселил в душите на някои хора.
Блог
| 13 Февруари 2010
http://liternet.bg || Каквото и да говорим, никъде по света хуманитарните науки не са били, няма и да бъдат масово чудо. А и открай време науката е обречена на непопулярност. Хуманитарното знание обаче е необходимият фундамент на всяка не само научна дейност. Светът отдавна знае: глобалната стратегическа задача на хуманитарните изследвания е създаването на хуманитарните лидери на XXI век.
В проекта за преструктуриране на БАН няма ясно очертани 2-3 стратегически приоритета. Когато всичките 9 научни направления са обявени за приоритетни - всъщност нито едно от тях не е приоритет. Не се дооценява дълбинният смисъл на предпоследното направление 8. „Културно-историческо наследство и национална идентичност”. Тук знанието за история, език, фолклор, литература, изкуства не е просто „културно-историческо наследство”, което преди да браним (най-вече от собственото си безпаметство!), трябва да се научим да разбираме. В мисията на Направление 8. литературата многозначително отсъства, а точно тя е свързващото звено между история и памет.
Bookmark with:
Ако ние не сме погрижим научно и институционално за Братя Миладинови и Никола Вапцаров – съседи ще го направят. Това каза на кръгла маса „Хуманитарните науки и реформата в БАН”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Александър Йорданов – бивш депутат, посланик в Полша и Македония, посочи, че ако ние не покажем богатството на българската литература, други ще го направят. 
Не може да има наука без морал - това е едно от най-лошите неща, които може да се случи на едно общество. Това, по което трябва да работи БАН е присъствието на много хора с двойна биография в нейните редици. Това каза д-р Едвин Сугарев по време на кръгла маса „Хуманитарните науки и реформата в БАН”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. По думите му в БАН са проверени хората само от времето на приемането на закона, а не както в Народното събрание. Според Сугарев от 348 проверени за принадлежност към Държавна сигурност, 44 с установена принадлежност е твърде висока цена. Той посочи, че повечето от тях са действащи директори на институти. „Мен ме потресе казаното от акад. Съботинов, за това, че единственото му изискване било свързано с техните професионални качества”, посочи Сугарев.
Елате на 11 февруари , в 11 часа, в зала 7 на НДК да подкрепим Института за литература и талантливите хора там - г-жа Рая Кунчева, Едвин Сугарев, Вихрен Чернокожев, Николай Аретов, Г. Господинов, Пламен Антов, младия поет Иван Христов и мн. др.
Широко обсъжданият в академичните среди проект за структурна реформа в БАН отрежда на Института за литература незавидното механично сливане с Института по изкуствознание и Центъра по архитектурознание. Нека кажем направо: проектираният в направление 8. „Културно историческо наследство и национална идентичност” нов Институт за литература и изкуства и по закон, и на практика означава закриване на Института за литература - един от най-старите институти в системата на БАН.